От вълк до куче – еволюцията на Вашия мопс :)

Kучето е първото животно, което човекът е решил (и успял) да опитоми. Според редица източници хората и кучетата живеят заедно от поне 14 хиляди години , а някои археолози твърдят, че това съжителство е започнало много по-отдавна!
Предполага се, че опитомяването на вълците не е станало целенасочено, поне не и в началото. В крайна сметка, почти всички животни, опитомявани в последствие от хората, споделят една обща черта – НЕ СА били хищници. А ето че вълкът, доказан хищник, е привлякъл човешкото внимание.

*между другото, единственият друг хищник, който сме опитомили, е котката, и е спорно кой кого е опитомил 🙂

За опитомяването си са „виновни“ по-скоро самите вълци. Според  учени, изследвали еволюцията на Canis lupus (вълк) в Canis lupus familiaris (куче), процесът на опитомяването на вълка е започнал, когато хората са престанали да водят номадски живот и са се ориентирали към по-статичен такъв. Усядайки, хората са започнали да осигуряват постоянен източник на хранителни отпадъци, които вълците биха яли с удоволствие. Според основателя на Duke Canine Cognition Center – Браян Хеър,  първите вълци, които са се осмелили да ровят в отпадъците от човешката кухня, най-вероятно са имали няколко общи черти – били са по-гладни, по-любопитни и по-смели от другите вълци в глутницата си. Или са били единаци. С времето, вълците са започнали да живеят

все по-близо до хората, които им осигурявали леснодостъпна храна, като по този начин е било поставено началото на хилядолетно сътрудничество. Интересното е, че според археолози от Германия и Англия, изследвали  кости на вълци от различни археологически разкопки из Европа, има доказателства, че първоначално хората са започнали да прибират новородени вълчета, за да ги…. ядат. Но повечето хора са запазвали и отглеждали вълчетата, които са проявявали качества, ценени от човека – лоялност, привързаност, умение да разчитат човешките желания и да се „подчиняват“. Така е започнало несъзнателното развъждане на по-податливите на съвместен живот вълци, както и постепенното им превръщане в ценен приятел и помощник.

Оттам нататък еволюцията на кучето е стремоглава и с участието на човешката ръка се затвърждава като една от най-бързите в животинския свят. Няма друго животно, чиито членове да се различават толкова много по външни характеристики и все пак да произлизат от един вид.

Според множество генетични изследвания, вълците и кучетата имат между 99,96 и 99,99% общо ДНК. Въпреки това, поведенчески и физически, кучето и вълкът имат много повече разлики, отколкото прилики (които се дължат на тези 0,04%-0,01% разлика в ДНК, според  доклада на Михо Нагазава  – „Attachment between human and dogs”). Нагазава отбелязва, че кучетата имат по-малки черепи, както и по-малки и различно разположени зъби и очи, спрямо вълците. Освен това, докато вълците сформират глутници само с членове на едно семейство, кучетата нямат нужда от глутница, а в редките случаи, когато се окажат в такава, йерархията е по възраст, а не по функция в семейството. Кучетата не ловуват за храната си и за разлика от вълците могат да ловуват за удоволствие. В една вълча глутница всеки член има нужда от останалите, за да улови плячка, и има своята роля в лова и в семейството. За разлика от вълците, кучетата не винаги разчитат на одруги кучета за прехраната си.

Има породи кучета, за които може да се каже, че са генетично и поведенчески по-близо до Сивия вълк – така нареченият “първоизточник” на всички кучета. В кинологията те са известни катo “базови породи”.

В проект, наречен CanMap, са изследвани ДНК проби на повече от 1000 кучета от 85 различни породи. Резултатът показва, че най-много запазена вълча ДНК имат кучетата от породите Шиба ину, Чао чао, Акита и Аляски маламут. Трябва да се отбележи, че изследването все още се допълва с проби от ДНК на стотиците неизследвани досега породи.

Разнообразието на породите, с които сме запознати в наши дни, е плод на развъдна дейност само от последните 300-400 години. Допреди това, кучетата са били делени по-скоро на ловни и за охрана. Според рисунки и писмени източници, по сегашните стандарти те са изглеждали „безпородно“. Ако в дадена местност дивечът е бил предимно от зайци и язовци, хората са развъждали тези кучета, които са с по-къси крака (за да може носът на кучето да е по-близо до земята), с по-голяма издръжливост, с желание да се бутат в храсти и трънаци. Обратно, ако дивечът е бил предимно пернат, тогава местните е трябвало да селектират кучета с по-дълги крака, с по-големи очи, с инстинкт да скачат след плячка, която лети, а не тича.

Има няколко породи кучета, за които е доказано, че са съществували хиляди години в приблизително същия външен вид, познат ни и днес. Те може и да не са генетично най-близки до вълка (като вече споменатите Шиба ину и Аляски маламут например), но са били овековечени в йероглифи, картини и статуетки през вековете. Примери за такива породи са Басенжи, Салуки, Тибетски мастиф, Хъски, Чау чау, Японски хин, Акита и няколко други.

Как са се получили породите, които виждаме в парка? 

Различните породи такива, каквито ги познаваме сега, започват да бъдат регистрирани едва в средата на 19-ти век. American Kennel Club (AKC) регистрира първата обособена порода (Пойнтер) през 1878г. Докато The Federacion Cynologique Internationale (FCI) – киноложката организация с най-голяма тежест в Европа, започва работа чак през 1911г.

Хората, обаче, “развъждат” кучета много по-отдавна – от преди поне 9000 години, съдейки по фосили и археологически находища. Със сигурност първите породи, ако може да се обособят като такива, не са били създадени с естетическа цел. Хората са ги развъждали за конкретна работа. Руският учен Владимир Путилко и неговият екип публикуват мащабно проучване през 2017г., в което представят доказателства, че населението на Сибир активно е развъждало кучета, които да теглят шейни. Тези кучета е трябвало да бъдат издръжливи, с дебела козина, не много тежки, за да могат да се движат по заледени езера, както и да работят в група. Чрез целенасочена селекция местните са “създали” първата така наречена “работна порода” в тази част на света, която е приличала до голяма степен на сегашното Сибирско хъски.

Далеч от Сибир, някъде из Близкия изток, е “създадена” друга порода, за която също се счита, че е била от първите съзнателно селектирани – Салуки. Преди 7-8 хиляди години номадските народи, живеещи по тези ширини, са имали нужда от помощник в пустинния лов. В местности, в които дивечът е бил не само оскъден, но и бърз (газели, чакали, зайци и лисици), хората е трябвало да развъдят кучета, които са бързи, издръжливи, които виждат надалеч и могат да преживяват дълго време без вода и храна. Бавно, но сигурно, Салуки е придобило своя запазен и досега облик.

Учудващо, сладкият, сбръчкан Мопс, също носи приза “Една от най-старите породи”. Кучетата от тази порода, обаче, не могат да се похвалят с “професия”, за която да са били развъждани. Откакто съществуват,  Мопсовете са компаньони. И то прекрасни!

Независимо в коя част на света са се намирали, хората правилно са преценили, че кучето може да им донесе огромни ползи. Но развъдната дейност такава, каквато я познаваме сега – насочена предимно към естетическите характеристики на породите, е имала изцяло функционална цел, тогава, когато породите са добивали своя отличаващ ги облик.

Изключително важно е, когато си избираме домашен любимец, да проучим за какво е бил развъждан през вековете. Защото харакътерът и поведението на всяка отделна порода са били оформяни стотици, а понякога и хиляди години, с конкретна цел. И не винаги тази цел съвпада със семейната динамика у дома. Ловните кучета може би не са най-подходящия избор за хора, които нямат време за разходки. Прекрасните и миловидни “джобни” кучета може и да не се насладят на дълъг планински преход в дъжда. Красивото хъски е по-вероятно да предпочете да си остане вкъщи, вместо да дойде с вас на плажа. Имайте предвид историята на породата, която планирате да си вземете, както и функцията, за която поколения хора са я отглеждали.

А ако все пак сте взели чудесното решение да осиновите куче без порода, наслаждавайте се на всеки момент, прекаран с него, без да налучквате произхода му – неслучайно наричат бездомничетата “порода любов”.

А сега….отидете да целунете своя 99,9% вълк и не забравяйте, че не  е играчка! 🙂