” То ми е като дете”

Тези думи са чувани от всеки човек, занимаваш се професионално с кучета. Ние – служителите на Хотел за кучета Инстинкт, ги чуваме поне веднъж седмично.

Не е нужна много фантазия, за да се сетим, че баба реши, че кучешкият пастет е за хора – то мирис, то ухание…Но като ме видя да го сипвам в чинийка, която бавно се носеше към земята, направо се развика: “Ама как за кучето?!” Обясних й, че сега кучетата ядат полезно – консерви, гранули, буркани, сурово, на пара, веган, био и тн. Онемя милата ми баба, гледайки как йорки 2 се цупи на храната и се чуди няма ли да дойде нешо ОЩЕ по-вкусно случайно?

Баба ми, веейки си с вестника, почна да ми обяснява как преди са си гледали кучетата на двора, яли са каквото е останало от стопанската трапеза (+ хляб), спали са в колиби и са влизали в къщата само погрешка. Съответно аз я попитах дали говори за прасета? Не, не – за кучета. “Ама ги нямахме такива интересни” – казва баба и поглежда снисходително йорки 2.

Аз набързо си представих как след 50 години всияки имат микро прасета, гледани на дивана и храненни с тортелини от купичка с надпис “Princess”. Облечени в малки сладки дрешки от магазина за прасешки асортименти. В главата на баба ми този възход на кучетата от калния двор до мекия диван е също толкова невъобразим, както и сегашната ми представа, че свинете ще ги извадим от калта, за да ни лежат в краката на килима. Еднакво невероятно…..и все пак кучетат ей ги къде са – на главата ни отгоре. Така че и прасетата имат солиден шанс.

“То ми е като дете”

създава в главата на собственика една представа, че кучето е крехко, трябва да се предпазва, да се бди над него (само нека си спомним кой над кого трябва да бди). Това мислене е в ущърб на кучето, защото го ограбва от много неща, които то е създадено да прави. Като на пример –  да тича надалеч, да играе и с други, често по-големи кучета, да си намира само баланса в семейството и в  колата (умирам от смях като видя куче в кошница в кола), да се счепква от време на време, да ръмжи, да пази, да му се скара друго куче, да бъде набито (страшно е, но е абсолютно нормално в техните глави).

Ние – стопаните – не само че не можем, а и не трябва да ги предпазваме от всичко. Освен това е нормално и да не се справяте да го предпазите, а това да ви тежи – абсолютно нормално е да не успеете. Друга страна на проблема е, че “детето” много често не е малко сладко 3-килограмово пухче, а е 40-килограмово сладурче, правено да пази кози от вълци, но понастоящем прикрепено към дивана. Говорим за инстинкти, градени с  хилядолетия. Колкото и да не му се вярва на средностатистическия собственик, кучето му почти със сигурност би могло да направи поражения, които дете не може. Но, за разлика от дете, може да бъде оставено само у дома на крехка възраст, може да яде и ходи до тоалетната само, може да се забавлява само и може сериозно да нарани друго куче – все неща, които сочат, че то не е “като дете”.

Все по-актуална тенденция е кучетата от дребните и ”toy” породи да се обличат, разнасят в чанти и раници, да спят в човешките легла.  Има фризйори  за кучета, пекарни за кучета, занимални, хотели, фитнес за кучета и тн. Всичко това е прекрасно и ме прави много щастлива, защото и аз съм леко вманиачена в кучетата си и тяхното добруване и занимания. НО аз не забравям, че дори йоркито/померанът/пуделчето и всички по-големи събратя от кучешки вид са на първо място животни с хилядолетни инстинкти.

Водете кучето на груминг, той е есенциална част от грижата за кожата и козината и с това и – съответно – за здравето на кучето. Заведете го на хотел, в който кучетата прекарват време заедно и се социализират. Позволявайте му да играе с други кучета, да лае, да намира своето място в групата кучета, с които се разхождате вечер в парка. Когато вдигате кученцето си, щом се зададе по-голямо куче насреща, вие му казвате “аз ще те защитя, ние заедно сме силни, аз и ти срещу голямото куче ще победим”. Ако другото куче не е видимо агресивно, с намордник или на повод, няма никакъв проблем едно чихуахуа да се  запознае с една немска овчарка – чихито знае на генетично ниво как да подходи към различните размери и полове кучета. Трябва му практика, а не охрана. Още от бебешка възраст кученцето се учи как да се държи с други кучета чрез уроци, “предадени” му от мама и братчетата/сестричетата. Чрез игра то научава красивия език на кучешкото тяло и поведение и, според мен, нашето задължите е да продължаваме да му предоставяме възможности за самообучение чрез игра с други кучета в парка, винаги под наше наблюдение, но не и вмешателство.

Собствениците, които ще кажат “имам предвид, че много го обичам и се тревожа за него” – разбирам, но вашата тревога не помага на кучето и със сигурност не помага на вас. Давайте го по-спокойно, оставете кучето да бъде куче, а вие бъдете спокойни, че при предоставена възможност, кучето ви ще знае точно как да се държи, за да си изкарате и двамата весело в парка.