Казвам се Теодора Вучева и съм dogaholic

Знам, че искам да се занимавам с кучета още от 6-годишна. Дядо ми развъждаше Сибирски лайки и любимото ми занимание беше да седя до тях, цялата в косми и лиги, и да ядем от една чиния.

След като изчетох и буквално запаметих любимата си „Енциклопедия на породите“, започнах да тормозя всички кучкари, които срещах, с безброй въпроси като например биха ли накарали Бигъла си да лае, за да чуя „специфичния бигълски лай“ и може ли да видя „типичния за породата лилав език“ на Чао чао-то им.

След една Каракачанска овчарка (да живее българското!) и един Джак ръсел териер, реших, че трябва да се занимавам с кучета по – „на едро“. Тогава се преместих със семейството си в Хърватска, където започнах работа като доброволец в частен приют за социализация на кучета след организирани боеве. Там ме научиха на много неща, типични за така наречените „бойни породи“, но най-вече как да се грижиш за куче, което е видяло само лошо от хората. Пак в Хърватска се сдобих с един Американски стафордшир териер.

Върнах се в България, учих се и работих в едно от Софийските училища за кучета, както и в хотела към него. След това за кратко работих в друго училище за кучета в София, където организирахме първите в България Puppy classes. След това заминах за Румъния. Там имах възможност да присъствам на лекциите към най-голямото училище за кучета на Балканите, както и да взимам участие в курсовете по базово послушание за млади кучета.

Обратно в България, най-накрая имах възможността да осъществя две от мечтите си. Едната беше да започна курс към Institute of Modern Dog Trainers, за да мога да помагам още по-добре на моите прекрасни клиенти – кучетата. Едновременно с това се захванах с другата си мечта – да отворя хотел за кучета, в който бих оставила собственото си животно. Не просто място, където кучето да стои на „съхранение“, докато стопанинът му е някъде, а втори дом, в който всеки четириног гост да идва с желание и да се чувства щастлив и обичан всеки ден от престоя си. Хотелът ни е малък, защото за мен и съпруга ми (който е и част от персонала) е важно всяко куче да бъде обгрижвано, обичано и мъничко глезено.

Очакваме с нетърпение Вашия четириног приятел, за да можем да споделим с него много весели моменти и щури игри!

Аз съм Христо Вучев

След 17 години корпоративна кариера реших, че имам нужда от нещо с повече …..козина! Резултатът е, че замених безкрайните срещи и дискусии с разходки из полето, а от “лидер на функция или компания” станах “водач на глутница”. Много често аз съм първият човек от хотела, който се среща с кучето Ви, и последният, който го изпраща. Повечето пъти аз приемам и правя резервацията за Вашият любимец и после – когато той вече е при нас – прекарвам време да му обясня – какво ТОЧНО сте казали за него по телефона. Убеждавам го, че не съм приел всичко за “чиста монета” и също, че ЗНАМ – че вече е ял и не му се полага втора порция закуска. С две думи – общувам много както с кучето Ви, така и с Вас.