Какво да правим, ако изгубим кучето си?

Безспорен ужас за всеки стопанин на куче е любимецът му да се изгуби. Независимо дали Кучо се стрелне след катерица, разгонено женско куче, колело или се отнесе в преследването на някое недостъпна за нас миризма, факт е, че и на най-послушното куче може да му се случи да се изгуби.

Тези водачи, чийто кучета са винаги на повод, за събаление, също не са застраховани от това любимецът им да реши, че ще се възползва от моментното разсейване на стопанина си и ще дръпне повода си от ръката на стопанина в търсене на приключение.

Има и много по-лош случай да бъдете разделени от кучето си и той е кражбата. Да ти откраднат кучето е може би дори по-ужасно от това то да се загуби, защото кражбата е нарочно и не се знае с каква цел. Ще разгледаме какво да правим и в този случай, дори да не е много.

Има няколко златни правила за превенция на Кучегубенето:

• Водете кучето на повод и го пускайте само на места, обозначени за свободно разхождане на кучета, най-добре такива с ограда
• ЧИПИРАЙТЕ кучето си! Не мога да наблегна достатъчно колко проблеми можете да си спестите с една проста процедура. Чипът е колкото оризово зърно, поставя се с инжекция от ветеринар, става буквално за секунди, кучето усеща само убождането. Самият чип НЕ Е активно устройство, не излъчва никакви вълни, не вреди на здравето на кучето ви и не го облъчва. Той просто пренася 15-цифров код, който е като ЕГН за кучето. Щом ветеринарят постави чипа, той го регистрира в регистрите на БАБХ. От там нататък при въвеждане на 15-цифровия код в системата на БАБХ всеки ветеринар може да види информация за кучето – име, собственик, телефонен номер, адрес (по желание), дори снимка и медицински картон (отново по желание). Ако изгубите/намерите куче, което има чип, най-лесно е да отидете в най-близката ветеринарна клиника и там, с помощта на чип-четец, веднага ще ви отговорят на кого е това куче. Поставянето на чип струва между 30 и 50 лв.  се прави еднократно.
• Поставете медальонче на нашийника на кучето си. Има дебати каква точно информация да се напише на медальона, защото все пак пространството за писане е много ограничено. Нашият съвет е да НЕ пишете името на кучето, а само по един телефонен номер от всяка страна на медальона. Защо не име? Заради потенциалната възможност някой да реши да открадне вашия любимец. Много е по-лесно да се спечели доверието на куче, ако знаеш името му. Адресът е направо рискова информация, така че пропуснете и него. Два телефона са напълно достатъчни. Почиствайте редовно медальона, защото често гравираните на него цифри се запълват с кал, прах и мръсотия и стават нечетливи. Обикновено продават медальоните с халка, която не е достатъчно твърда или натегната, така че ви препоръчваме да я смените с халка за ключове, която е  доста по-издръжлива. Между другото, накои стопани пишат директно върху нашийника с перманентен маркер – също е опция за предоставяне на информация, но трябва материята на нашийника да го позволява.
• Тренирайте кучето си да идва при повикване ви-на-ги. Тренирайте командата „Ела“ всеки ден. Направете всичко възможно за да сте сигурни, че това е командата, която кучето ви изпълнява най-добре. Не използвайте наказания и негативни реакции при заучаването на „Ела“ и почнете да учите кучето си да идва, когато го повикате, веднага, щом се сдобиете с него.
• За любителите на джаджи, на пазара има много GPS устройства за кучета под формата на малки кутийки, които се прикрепят към нашийника. По-естетичниен вариантиянт сае продуктитеът на FindyPet или MyKi Spot на А1, които ви позволяват да следите местоположението на кучето си в реално време чрез мобилно приложение. Разбира се, винаги стои възможността някой зложелател да свали целия нашийник от Вашето куче и така да не можете да го проследите.

Ако все пак Куче се изгуби и се окажете в ситуация, в която крещите името му напразно в парка, направете следното:

• Ако кучето има чип и/или медальон с телефон, уверете се, че въпросният телефон е у вас и работи;
• Разпитайте хората, които са наоколо, най-добре ако и те самите водят куче – дайте им кратко описание на любимеца си и ги питайте дали са го виждали;
• Ако сте загубили кучето, докато сте били в парк, проверете дали има будка за охрана в парка и му кажете на човека вътре, че търсите кучето си. Оставете му описание и ваш телефон, предложете някакво символично възнаграждение, ако счетете за нужно.
• Пуснете обява във Facebook  – на Вашата стена, както и в някоя от групите за Изгубени/Намерени кучета. Facebook върши чудеса в тези случаи.
• Останете на/близо до мястото, на което сте загубили кучето. Викайте го ясно и силно (без срам, все пак е важно). Често кучетата се усещат по някое време, че човекът им го няма наоколо и , ако надушат миризмата ви, успешно се завръщат при вас.
• Ако кучето не се появи до половин час, тръгнете към вкъщи по обичайния маршрут, по който се връщате с кучето. Също толкова често кучетата се връщат у дома сами и чакат пред входа;.
• Ако кучето ви не се връща на повикване, не го пускайте без повод в нов парк/град/по непознати улици;

Какво да правим, ако кучето е откраднато?

Пуснали сте обяви, че любимецът ви го няма, обиколили сте парка и квартала, никой не е звъннал, че е намерил кучето Ви чрез ветеринаря (прочитайки чипа). Почвате да предлагате парично възнаграждение, ако някой ви върне Кучо.

За съжаление, вашият лю/бимец може и да е бил откраднат. Случва се рядко, слава Богу, но достатъчно често, за да е реална възможност. Някои хора крадат куче, което е бебе, защото им е харесало и искат да си го задържат. Други крадат женски кучета, за да ги развъждат и да спечелят пари от кутретата им. Трети са харесали вашето мъжко куче и отново го искат за разплод.

Четвърти крадат кучета от по-редки породи, които се считат за „скъпи“, както и кучета от декоративните породи (защото са по-лесни за носене) или кучета, които са очевидно добре гледани. Правят го, защото чакат да се отчаете и да постнете по групите във Facebook, че предлагате парично възнаграждение, ако някой намери Вашия Кучо. Често кучетата магически се появяват, когато има награда за намирането им. Отвратително е, но е факт.

Нямате много опции, освен да заплатите „наградата“, но се уверете, че кучето е наистина Вашето и не давайте никаква награда, преди да го държите в ръцете си. НЕ отивайте сами на среща с човека, който го е „открил“.

Искрено пожелавам НИКОГА да не Ви се наложи да прибягвате от съветите от тази статия!

А сега, потренирайте повикване на Вашето куче ☺