Кучешкият нос
Кучетата са уникални животни в много отношения. Но най-уникалното в тях е носът.
Всички знаем, че кучетата имат по-добро обоняние от хората. „По-добро“ дори не се доближава до истината. В сравнение с кучетата, ние по-скоро нямаме обоняние. Кучетата „виждат“ света през носа си, точно както хората го виждаме през очите си.
Малко биология
Вътрешността на носа при кучетата (така наречената муцуна) е покрита с епител, изграден от специални клетки, чиято мембрана е покрита с рецептори за мирис . Тези клетки не са просто повече от при хората, те са и генетично еволюирали, за да разпознават миризми, които ние не можем дори да подушим. Човешкият нос е дълъг средно 5 см. Кучешкият нос – не мокрият му, фантастично сладък връх, а самата муцуна, е дълга средно 15 см. При ловните породи, като Афганска хрътка или Борзой, муцуната може да достигне до 30 см. Съответно по-дългата муцуна означава повече „терен“ за рецептори.
Човешкият нос има около 6 милиона рецептори за обоняние. Според изследвания на биолози от University of British Columbiа (в чатност проф. Станли Корен), немската овчарка има 225 милиона рецептора за обоняние! Това е 37 пъти по-добро обоняние от човешкото!
Дори породи с по-къси или почти несъществуващи муцуни (така наречените брахицефални породи като мопс, например), имат 25 пъти по-добро обоняние от всеки средностатистически човек.
Какво означават всички тези неща? Как да си представим колко точно е еди-колко-си-пъти по-добро обоняние от нашето?
Ето няколко теоретични и няколко доказани на практика примера:
Да се опитаме да сравним кучешкото обоняние с човешкото зрение. По учебник, при идеална видимост, човек с перфектно зрение, който е висок 1,8м и е стъпил на земята, би могъл да вижда на 4 км. След това всичко е само размазани цветове. Ако имаше 37 пъти по-добро зрение (колкото пъти е по-добро кучешкото обоняние от нашето), същият този човек щеше да вижда на 148км.
Практически опити са правени с куче, обучено да надушва наркотици. Въпросното куче е успяло да разграничи в кой басейн с олимпийски размер е била разтворена половин чаена лъжица кокаин.
Друг експеримент, осъществен на практика, използва 5 тестови стъклени плоскости. На едната от тези плоскости е поставен един единствен пръстов отпечатък. След това плоскостите са оставени в затворено помещение за 3 седмици. Тестовите кучета са успяли да определят коя е плоскостта, докосвана от човешки пръст, с 90% успеваемост. На следващия етап същите плоскости са били оставени за още 3 седмици навън, на открито, където са били напечени от слънце, издухани от вятър и наваляни от дъжд. Същите тестови кучета са идентифицирали докоснатата от човешки пръст плоскост в 50% от случаите. Месец и половина по-късно кучетата все още са можели да определят коя е докоснатата повърхност!
Кучето може да подуши неща, които за нас нас нямат абсолютно никаква миризма. То може да разграничи мириса на вода, налята преди час, от вода, налята току-що. Може да разбере дали някое цвете е било опрашено от пчела наскоро, дали върху масата е кацала муха. Може да разбере дали, докато ни е нямало, сме се виждали с други хора(понякога и с кои точно, ако ги познава), дали сме пушили, дали нещо ни е уплашило, дали сме ходили до тоалетна.
Всичко това кучето може направи, защото ние, хората, излъчваме непрекъснат поток от миризми – нашата кожа се лющи, космите ни падат, дъхът ни излиза на невидими за нас кълба миризма, потта ни полепва по всичко, до което се докоснем. Дори стоейки на едно място, ние „ръсим“ миризми. Също толкова голям източник на информация за кучешкия нос са и хормоните, които излъчваме. Благодарение на малка торбичка на върха на небцето си, наречена вомероназален орган, кучетата дори успяват да засекат феромоните – хормоноподобни молекули, които може би и хората успяваме да засечем в други хора, но това е теория, която все още не е доказана.
Когато човек изпитва страх, възбуда, щастие или друга силна емоция, хормоналният му баланс се променя – сърцето започва да бие по-бързо, кръвта циркулира по-бързо из тялото и тази комбинация от сърдечен ритъм, изпотяване и отделяне на хормони (били те стресови или не), дава на кучето впечатляващо богата информация. Не случайно домашният ви любимец става неспокоен, когато сте уплашени или идва при вас, когато сте тъжен. Разбира се, той може и да не реагира, просто защото не мисли, че тези промени в миризмата ви изискват от него да направи нещо.
Всъщност точно този микс от телесни миризми, косми и микроскопични парченца изсъхнала кожа са ключът към иначе мистериозно изглеждащото умение на кучетата да откриват изгубени хора или бегълци. Дори дни след като сме минал от някъде, обучено куче-следотърсач може без особени услия да последва миризмата му. Особено ако човекът, когото трябва да намери, е бил уплашен (адреналин), ранен (кръв), тичащ (пот) , допиращ се до предмети (пот) и тн. Породите с доказано най-добро обоняние – блъдхаунд и басет, често се използват за издирване на бегълци и на загубени хора. Успеваемостта им е толкова голяма, че тези кучета се приемат за легално експертно лице в някои криминални разследвания. Разбира се, много други породи могат да бъдат обучени от професионалисти да последват дадена миризма. Обратно на очакваното, молекули на различни миризми остават по повърхности с дни, някои дори със седмици. А кучешкият нос е идеалният детектор за тях.
Кучешкото обоняние е утвърден метод за детекция на редица болести – например рак и диабет. От тази една капка урина, която някак си е попаднала на пода в тоалетната ви, вашето куче може да разбере дали имате диабет. Лошата новина е (освен тази за хипотетичния диабет) , че за кучето диабетът е просто мирис, не е болест. Вашия домашен любимец няма как да сподели с вас тази информация, освен ако не е специално обучен. Тук идва поредната полезна за човека изява на магическия кучешки нос – четириногите ни приятели могат да бъдат обучени да обръщат внимание на конкретна миризма . Това обучение обикновено се извършва от специализирани треньори (да, дори в България). Съвсем опростено, те награждават кучето, ако прояви определено поведение (например да седне или да излае), ако надуши конкретен мирис в някакъв вид проба – кръв, урина, кожа, дъх. Вече има и обучени кучета за детекция на Ковид-19.
Приложенията, които човекът е открил на кучешкия нос, са многобройни. От векове хората разчитат на четириногите си приятели да им помагат в лова, да ги предупреждават за опасност или за промяна във времето. В по-модерните времена чрез кучешкия нос сме намерили решение на по-модерни проблеми. Обучили сме тези невероятни животни да намират наркотици, бомби, оръжия, да намират хора под лавини и свлачища, да надушват ракови образувания, да ни предупреждават при предстоящи епилептични припадъци или при рязко падане на нивото на кръвната ни захар, да откриват изгубени или издирвани хора.
Защо тогава, ще попитате вие, моят Бари не изглежда, като че надушва всички тези неща? Защо тича само след миризмите на храна или разгонена женска? Простата истина е, защото не счита всички тези миризми за важни. За Бари е важно да се нахрани и да поиграе с приятната женска отсреща на улицата, а дали надушва, че стопанката му е бременна, не е от значение за неговите интереси. Освен това, Бари няма как да ви съобщи, че надушва Вашата потенциална бременност, защото за него това е просто една нова миризма във вашия личен аромат. И толкова.
Следващият път, когато изведете Вашето куче на разходка, опитайте да се насладите с него на този ароматен свят! ☺